Минавахме през гората по една тяна пътека , пробивайки си път през гъстата папрат. Беше слънчево и топло и се бяхме оцапали с кал, като можехме да минем спокойно за горски духове , но в главите ни избликаше само мисълта да тичаме, да тичаме силно из горските пътеки. Вятърът ни блъскаше като предупреждаваща длан , но Ивелина продължавахме напред като се бутахме един друг. И точно когато папратта беше почти изчезнала и клонките които закачахме по пътя си , ни шибаха по голите ръце , видяхме нещо което ни накара да затаим дъх.  Сред цялата тази необитаема и девствена природа видяхме група мъже които се потяха в работата си във фермата, а самата ферма беше толкова чудесна и красива че само лудото биене на пулса ми ме накара да осъзная че съм затаил дъх. Кравите бяха пуснати на паша под зоркото око на двама работници, още няколко такива бяха пуснали конете да пасат до реката . Няколко пикапа разтоварваха сено, а  в ранчото масите бяха приготвени за обяд . Самите хора бяха невероятни, поканиха ни на обяд, и ни разказаха за традицийте на фермата, славните традиций в произвеждането на млечни продукти които са живи и до днес. Мисля че навсякъде се носеше аромат на касис ...




Казаха ни че огромна част от кравите са от породата "Момбелиард" която дава над 7 тона мляко на година...




След като се наобядвахме ни развидоха из фемата, но не далече от нея имаше едно място което всички наричат "Океан от жълто", беше зашеметяващо... Самите работници във фермата ни заведоха там , а всъщтност те не бяха работници там, те бяха като нас и като всеки посетил това чудно място ... те бяха част от семейството.